възлагал

Речник на българския език

1. възлагал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възлагал е производна форма на възлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възлагал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възлагал е производна форма на възлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възлагал — мин. деят. св. прич. м. р.

възлагал е производна форма на възлагам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възлагал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възлагал е производна форма на възлагам (мин. деят. несв. прич. м. р.).