възлага

Речник на българския език

1. възлага — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възлага е производна форма на възлагам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възлага — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възлага е производна форма на възлагам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възлага — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възлага е производна форма на възлагам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).