възкръсвал е

Речник на българския език

1. възкръсвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкръсвал е е производна форма на възкръсвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възкръсвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкръсвал е е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възкръсвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкръсвал е е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).