възкръсвало

Речник на българския език

1. възкръсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкръсвало е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкръсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкръсвало е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възкръсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възкръсвало е производна форма на възкръсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възкръсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възкръсвало е производна форма на възкръсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).