възкръсвала

Речник на българския език

1. възкръсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възкръсвала е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възкръсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възкръсвала е производна форма на възкръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възкръсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възкръсвала е производна форма на възкръсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възкръсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възкръсвала е производна форма на възкръсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).