възкръсва

Речник на българския език

1. възкръсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възкръсва е производна форма на възкръсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възкръсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възкръсва е производна форма на възкръсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възкръсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възкръсва е производна форма на възкръсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).