възкресявал

Речник на българския език

1. възкресявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкресявал е производна форма на възкресявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възкресявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкресявал е производна форма на възкресявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възкресявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възкресявал е производна форма на възкресявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възкресявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възкресявал е производна форма на възкресявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).