възкресило

Речник на българския език

1. възкресило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкресило е производна форма на възкреся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкресило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възкресило е производна форма на възкреся (мин. деят. св. прич. ср. р.).