възкликнели

Речник на българския език

1. възкликнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възкликнели е производна форма на възкликна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възкликнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възкликнели е производна форма на възкликна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).