възкликнел

Речник на българския език

1. възкликнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкликнел е производна форма на възкликна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възкликнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възкликнел е производна форма на възкликна (мин. деят. несв. прич. м. р.).