възкликнал

Речник на българския език

1. възкликнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкликнал е производна форма на възкликна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възкликнал — мин. деят. св. прич. м. р.

възкликнал е производна форма на възкликна (мин. деят. св. прич. м. р.).