възкликвало

Речник на българския език

1. възкликвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкликвало е производна форма на възкликвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкликвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкликвало е производна форма на възкликвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възкликвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възкликвало е производна форма на възкликвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възкликвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възкликвало е производна форма на възкликвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).