възкликвал

Речник на българския език

1. възкликвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкликвал е производна форма на възкликвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възкликвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкликвал е производна форма на възкликвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възкликвал — мин. деят. св. прич. м. р.

възкликвал е производна форма на възкликвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възкликвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възкликвал е производна форма на възкликвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).