възкачил е

Речник на българския език

1. възкачил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкачил е е производна форма на възкача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възкачил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкачил е е производна форма на възкача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).