възкачило е

Речник на българския език

1. възкачило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкачило е е производна форма на възкача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкачило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкачило е е производна форма на възкача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).