възкачило

Речник на българския език

1. възкачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възкачило е производна форма на възкача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възкачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възкачило е производна форма на възкача (мин. деят. св. прич. ср. р.).