възкачили

Речник на българския език

1. възкачили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възкачили е производна форма на възкача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възкачили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възкачили е производна форма на възкача (мин. деят. св. прич. мн. ч.).