възкачал

Речник на българския език

1. възкачал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възкачал е производна форма на възкача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възкачал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възкачал е производна форма на възкача (мин. деят. несв. прич. м. р.).