възземело

Речник на българския език

1. възземело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възземело е производна форма на въззема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възземело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възземело е производна форма на въззема (мин. деят. несв. прич. ср. р.).