възземел

Речник на българския език

1. възземел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възземел е производна форма на въззема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възземел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възземел е производна форма на въззема (мин. деят. несв. прич. м. р.).