възземал съм

Речник на българския език

1. възземал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възземал съм е производна форма на възземам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възземал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възземал съм е производна форма на възземам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възземал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възземал съм е производна форма на възземам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).