възземала си

Речник на българския език

1. възземала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възземала си е производна форма на възземам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възземала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възземала си е производна форма на възземам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. възземала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възземала си е производна форма на възземам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).