възземал

Речник на българския език

1. възземал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възземал е производна форма на възземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възземал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възземал е производна форма на възземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възземал — мин. деят. св. прич. м. р.

възземал е производна форма на възземам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възземал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възземал е производна форма на възземам (мин. деят. несв. прич. м. р.).