въззели

Речник на българския език

1. въззели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въззели е производна форма на въззема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въззели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

въззели е производна форма на въззема (мин. деят. св. прич. мн. ч.).