въззел

Речник на българския език

1. въззел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въззел е производна форма на въззема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въззел — мин. деят. св. прич. м. р.

въззел е производна форма на въззема (мин. деят. св. прич. м. р.).