възжелал си

Речник на българския език

1. възжелал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възжелал си е производна форма на възжелая (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възжелал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възжелал си е производна форма на възжелая (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).