възжелало си

Речник на българския език

1. възжелало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възжелало си е производна форма на възжелая (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възжелало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възжелало си е производна форма на възжелая (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).