възжелало

Речник на българския език

1. възжелало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възжелало е производна форма на възжелая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възжелало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възжелало е производна форма на възжелая (мин. деят. св. прич. ср. р.).