възжелала си

Речник на българския език

1. възжелала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възжелала си е производна форма на възжелая (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възжелала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възжелала си е производна форма на възжелая (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).