възжелала

Речник на българския език

1. възжелала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възжелала е производна форма на възжелая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възжелала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възжелала е производна форма на възжелая (мин. деят. св. прич. ж. р.).