въздъхнел

Речник на българския език

1. въздъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздъхнел е производна форма на въздъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въздъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

въздъхнел е производна форма на въздъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).