въздъхвал

Речник на българския език

1. въздъхвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздъхвал е производна форма на въздъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въздъхвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздъхвал е производна форма на въздъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въздъхвал — мин. деят. св. прич. м. р.

въздъхвал е производна форма на въздъхвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въздъхвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въздъхвал е производна форма на въздъхвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).