въздържало съм

Речник на българския език

1. въздържало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

въздържало съм е производна форма на въздържам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. въздържало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

въздържало съм е производна форма на въздържам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. въздържало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

въздържало съм е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. въздържало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

въздържало съм е производна форма на въздържа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

5. въздържало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

въздържало съм е производна форма на въздържа (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

6. въздържало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

въздържало съм е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).