въздържалото

Речник на българския език

1. въздържалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

въздържалото е производна форма на въздържам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. въздържалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

въздържалото е производна форма на въздържа (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).