въздържало

Речник на българския език

1. въздържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздържало е производна форма на въздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въздържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздържало е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въздържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въздържало е производна форма на въздържам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въздържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въздържало е производна форма на въздържам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. въздържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздържало е производна форма на въздържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. въздържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздържало е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. въздържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въздържало е производна форма на въздържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. въздържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въздържало е производна форма на въздържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).