въздържала е

Речник на българския език

1. въздържала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздържала е е производна форма на въздържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въздържала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздържала е е производна форма на въздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. въздържала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздържала е е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. въздържала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздържала е е производна форма на въздържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. въздържала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздържала е е производна форма на въздържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. въздържала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздържала е е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).