въздържала

Речник на българския език

1. въздържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздържала е производна форма на въздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въздържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздържала е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. въздържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

въздържала е производна форма на въздържам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. въздържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

въздържала е производна форма на въздържам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. въздържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздържала е производна форма на въздържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. въздържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въздържала е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. въздържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

въздържала е производна форма на въздържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. въздържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

въздържала е производна форма на въздържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).