въздържал

Речник на българския език

1. въздържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздържал е производна форма на въздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въздържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздържал е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въздържал — мин. деят. св. прич. м. р.

въздържал е производна форма на въздържам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въздържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въздържал е производна форма на въздържам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. въздържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздържал е производна форма на въздържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. въздържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздържал е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. въздържал — мин. деят. св. прич. м. р.

въздържал е производна форма на въздържа (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. въздържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въздържал е производна форма на въздържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).