въздигал си

Речник на българския език

1. въздигал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въздигал си е производна форма на въздигам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. въздигал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въздигал си е производна форма на въздигам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. въздигал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въздигал си е производна форма на въздигам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).