въздигало си

Речник на българския език

1. въздигало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въздигало си е производна форма на въздигам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. въздигало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въздигало си е производна форма на въздигам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. въздигало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въздигало си е производна форма на въздигам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).