въздигало

Речник на българския език

1. въздигало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздигало е производна форма на въздигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въздигало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздигало е производна форма на въздигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въздигало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въздигало е производна форма на въздигам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въздигало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въздигало е производна форма на въздигам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).