въздигал

Речник на българския език

1. въздигал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздигал е производна форма на въздигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въздигал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздигал е производна форма на въздигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въздигал — мин. деят. св. прич. м. р.

въздигал е производна форма на въздигам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въздигал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въздигал е производна форма на въздигам (мин. деят. несв. прич. м. р.).