въздействал

Речник на българския език

1. въздействал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздействал е производна форма на въздействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въздействал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въздействал е производна форма на въздействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въздействал — мин. деят. св. прич. м. р.

въздействал е производна форма на въздействам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въздействал — мин. деят. несв. прич. м. р.

въздействал е производна форма на въздействам (мин. деят. несв. прич. м. р.).