възгордявало си

Речник на българския език

1. възгордявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възгордявало си е производна форма на възгордявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възгордявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възгордявало си е производна форма на възгордявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възгордявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възгордявало си е производна форма на възгордявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).