възгордявало

Речник на българския език

1. възгордявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възгордявало е производна форма на възгордявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възгордявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възгордявало е производна форма на възгордявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възгордявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възгордявало е производна форма на възгордявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възгордявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възгордявало е производна форма на възгордявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).