възгласявало си

Речник на българския език

1. възгласявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възгласявало си е производна форма на възгласявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възгласявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възгласявало си е производна форма на възгласявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възгласявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възгласявало си е производна форма на възгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).