възгласявало

Речник на българския език

1. възгласявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възгласявало е производна форма на възгласявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възгласявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възгласявало е производна форма на възгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възгласявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възгласявало е производна форма на възгласявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възгласявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възгласявало е производна форма на възгласявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).