възгласявал

Речник на българския език

1. възгласявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласявал е производна форма на възгласявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възгласявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласявал е производна форма на възгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възгласявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възгласявал е производна форма на възгласявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възгласявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възгласявал е производна форма на възгласявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).