възгласява

Речник на българския език

1. възгласява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възгласява е производна форма на възгласявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възгласява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възгласява е производна форма на възгласявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възгласява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възгласява е производна форма на възгласявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).