възглавявало е

Речник на българския език

1. възглавявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възглавявало е е производна форма на възглавявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възглавявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възглавявало е е производна форма на възглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възглавявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възглавявало е е производна форма на възглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).